изтрепал

Речник на българския език

1. изтрепал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтрепал е производна форма на изтрепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтрепал — мин. деят. св. прич. м. р.

изтрепал е производна форма на изтрепя (мин. деят. св. прич. м. р.).