изтребела

Речник на българския език

1. изтребела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изтребела е производна форма на изтребя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изтребела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изтребела е производна форма на изтребя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).