изтребел
1.
изтребел —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изтребел
е производна форма
на изтребя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изтребел —
мин. деят. несв. прич. м. р.
изтребел
е производна форма
на изтребя (мин. деят. несв. прич. м. р.).