изтощял

Речник на българския език

1. изтощял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтощял е производна форма на изтощя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтощял — мин. деят. несв. прич. м. р.

изтощял е производна форма на изтощя (мин. деят. несв. прич. м. р.).