изтощило

Речник на българския език

1. изтощило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтощило е производна форма на изтощя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтощило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изтощило е производна форма на изтощя (мин. деят. св. прич. ср. р.).