изтощели

Речник на българския език

1. изтощели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изтощели е производна форма на изтощя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изтощели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изтощели е производна форма на изтощя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).