източил е

Речник на българския език

1. източил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

източил е е производна форма на източа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. източил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

източил е е производна форма на източа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).