източила

Речник на българския език

1. източила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

източила е производна форма на източа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. източила — мин. деят. св. прич. ж. р.

източила е производна форма на източа (мин. деят. св. прич. ж. р.).