източела

Речник на българския език

1. източела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

източела е производна форма на източа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. източела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

източела е производна форма на източа (мин. деят. несв. прич. ж. р.).