изтопявал

Речник на българския език

1. изтопявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтопявал е производна форма на изтопявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтопявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтопявал е производна форма на изтопявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изтопявал — мин. деят. св. прич. м. р.

изтопявал е производна форма на изтопявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изтопявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изтопявал е производна форма на изтопявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).