изтопуркваше

Речник на българския език

1. изтопуркваше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

изтопуркваше е производна форма на изтопурквам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. изтопуркваше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

изтопуркваше е производна форма на изтопурквам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).