изтопуркаше

Речник на българския език

1. изтопуркаше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

изтопуркаше е производна форма на изтопуркам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. изтопуркаше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

изтопуркаше е производна форма на изтопуркам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).