изтопурка

Речник на българския език

1. изтопурка — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изтопурка е производна форма на изтопуркам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изтопурка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изтопурка е производна форма на изтопуркам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изтопурка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изтопурка е производна форма на изтопуркам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).