изтляла

Речник на българския език

1. изтляла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изтляла е производна форма на изтлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изтляла — мин. деят. св. прич. ж. р.

изтляла е производна форма на изтлея (мин. деят. св. прич. ж. р.).