изтлял

Речник на българския език

1. изтлял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтлял е производна форма на изтлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтлял — мин. деят. св. прич. м. р.

изтлял е производна форма на изтлея (мин. деят. св. прич. м. р.).