изтля

Речник на българския език

1. изтля — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изтля е производна форма на изтлея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. изтля — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изтля е производна форма на изтлея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).