изтлеяло е

Речник на българския език

1. изтлеяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтлеяло е е производна форма на изтлея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтлеяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтлеяло е е производна форма на изтлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).