изтлели

Речник на българския език

1. изтлели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изтлели е производна форма на изтлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изтлели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изтлели е производна форма на изтлея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).