изтлейте

Речник на българския език

1. изтлейте — повелително наклонение, мн. ч.

изтлейте е производна форма на изтлея (повелително наклонение, мн. ч.).

2. изтлейте — повелително наклонение, мн. ч.

изтлейте е производна форма на изтлея (повелително наклонение, мн. ч.).