изтлеело

Речник на българския език

1. изтлеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтлеело е производна форма на изтлея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтлеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изтлеело е производна форма на изтлея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

3. изтлеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтлеело е производна форма на изтлея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. изтлеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изтлеело е производна форма на изтлея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).