изтлеел

Речник на българския език

1. изтлеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтлеел е производна форма на изтлея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтлеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изтлеел е производна форма на изтлея (мин. деят. несв. прич. м. р.).

3. изтлеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтлеел е производна форма на изтлея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. изтлеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изтлеел е производна форма на изтлея (мин. деят. несв. прич. м. р.).