изтичвал си

Речник на българския език

1. изтичвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изтичвал си е производна форма на изтичвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изтичвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изтичвал си е производна форма на изтичвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изтичвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изтичвал си е производна форма на изтичвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).