изтипосал

Речник на българския език

1. изтипосал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтипосал е производна форма на изтипосам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтипосал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтипосал е производна форма на изтипосам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изтипосал — мин. деят. св. прич. м. р.

изтипосал е производна форма на изтипосам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изтипосал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изтипосал е производна форма на изтипосам (мин. деят. несв. прич. м. р.).