изтиквало

Речник на българския език

1. изтиквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтиквало е производна форма на изтиквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтиквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтиквало е производна форма на изтиквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изтиквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изтиквало е производна форма на изтиквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изтиквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изтиквало е производна форма на изтиквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).