изтечете

Речник на българския език

1. изтечете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

изтечете е производна форма на изтека (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. изтечете — повелително наклонение, мн. ч.

изтечете е производна форма на изтека (повелително наклонение, мн. ч.).