изтечало

Речник на българския език

1. изтечало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтечало е производна форма на изтека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтечало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изтечало е производна форма на изтека (мин. деят. несв. прич. ср. р.).