изтаманявало

Речник на българския език

1. изтаманявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтаманявало е производна форма на изтаманявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтаманявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтаманявало е производна форма на изтаманявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изтаманявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изтаманявало е производна форма на изтаманявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изтаманявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изтаманявало е производна форма на изтаманявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).