изтакал

Речник на българския език

1. изтакал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтакал е производна форма на изтакам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтакал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтакал е производна форма на изтакам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изтакал — мин. деят. св. прич. м. р.

изтакал е производна форма на изтакам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изтакал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изтакал е производна форма на изтакам (мин. деят. несв. прич. м. р.).