изсякъл

Речник на българския език

1. изсякъл — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изсякъл е производна форма на изсека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изсякъл — мин. деят. св. прич. м. р.

изсякъл е производна форма на изсека (мин. деят. св. прич. м. р.).