изсърбахте

Речник на българския език

1. изсърбахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

изсърбахте е производна форма на изсърбам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. изсърбахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

изсърбахте е производна форма на изсърбам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).