изсумтявал съм

Речник на българския език

1. изсумтявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изсумтявал съм е производна форма на изсумтявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изсумтявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изсумтявал съм е производна форма на изсумтявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. изсумтявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изсумтявал съм е производна форма на изсумтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).