изсулило е

Речник на българския език

1. изсулило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изсулило е е производна форма на изсуля се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изсулило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изсулило е е производна форма на изсуля се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).