изсулило
1.
изсулило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
изсулило
е производна форма
на изсуля се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
изсулило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
изсулило
е производна форма
на изсуля се (мин. деят. св. прич. ср. р.).