изсулело

Речник на българския език

1. изсулело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изсулело е производна форма на изсуля се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изсулело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изсулело е производна форма на изсуля се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).