изсулели

Речник на българския език

1. изсулели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изсулели е производна форма на изсуля се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изсулели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изсулели е производна форма на изсуля се (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).