изсулвало

Речник на българския език

1. изсулвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изсулвало е производна форма на изсулвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изсулвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изсулвало е производна форма на изсулвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изсулвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изсулвало е производна форма на изсулвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изсулвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изсулвало е производна форма на изсулвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).