изсулвал

Речник на българския език

1. изсулвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изсулвал е производна форма на изсулвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изсулвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изсулвал е производна форма на изсулвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изсулвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изсулвал е производна форма на изсулвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изсулвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изсулвал е производна форма на изсулвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).