изсука

Речник на българския език

1. изсука — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изсука е производна форма на изсуча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. изсука — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изсука е производна форма на изсуча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).