изстъргал

Речник на българския език

1. изстъргал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изстъргал е производна форма на изстържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изстъргал — мин. деят. св. прич. м. р.

изстъргал е производна форма на изстържа (мин. деят. св. прич. м. р.).