изстъпил

Речник на българския език

1. изстъпил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изстъпил е производна форма на изстъпя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изстъпил — мин. деят. св. прич. м. р.

изстъпил е производна форма на изстъпя се (мин. деят. св. прич. м. р.).