изстъпвало

Речник на българския език

1. изстъпвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изстъпвало е производна форма на изстъпвам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изстъпвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изстъпвало е производна форма на изстъпвам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изстъпвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изстъпвало е производна форма на изстъпвам се (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изстъпвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изстъпвало е производна форма на изстъпвам се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).