изстудил си

Речник на българския език

1. изстудил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изстудил си е производна форма на изстудя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изстудил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изстудил си е производна форма на изстудя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).