изстригало

Речник на българския език

1. изстригало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изстригало е производна форма на изстрижа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изстригало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изстригало е производна форма на изстрижа (мин. деят. св. прич. ср. р.).