изстригал

Речник на българския език

1. изстригал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изстригал е производна форма на изстрижа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изстригал — мин. деят. св. прич. м. р.

изстригал е производна форма на изстрижа (мин. деят. св. прич. м. р.).