изстреляло

Речник на българския език

1. изстреляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изстреляло е производна форма на изстрелям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изстреляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изстреляло е производна форма на изстрелям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изстреляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

изстреляло е производна форма на изстрелям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изстреляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изстреляло е производна форма на изстрелям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).