изстояхте

Речник на българския език

1. изстояхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

изстояхте е производна форма на изстоя (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. изстояхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

изстояхте е производна форма на изстоя (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).