изстояло

Речник на българския език

1. изстояло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изстояло е производна форма на изстоя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изстояло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изстояло е производна форма на изстоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изстояло — мин. деят. св. прич. ср. р.

изстояло е производна форма на изстоя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изстояло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изстояло е производна форма на изстоя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).