изстояли

Речник на българския език

1. изстояли — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изстояли е производна форма на изстоя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изстояли — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изстояли е производна форма на изстоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изстояли — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изстояли е производна форма на изстоя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изстояли — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изстояли е производна форма на изстоя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).