изстоял

Речник на българския език

1. изстоял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изстоял е производна форма на изстоя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изстоял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изстоял е производна форма на изстоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изстоял — мин. деят. св. прич. м. р.

изстоял е производна форма на изстоя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изстоял — мин. деят. несв. прич. м. р.

изстоял е производна форма на изстоя (мин. деят. несв. прич. м. р.).