изстинели

Речник на българския език

1. изстинели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изстинели е производна форма на изстина (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изстинели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изстинели е производна форма на изстина (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).